„Няма пречки на жалбоподателя да се предостави информация за наетия персонал (щатно разписание), неговата квалификация и възнаграждение по щат за посочените от него години, тъй като тези данни не съставляват защитена производствена или търговска тайна по смисъла на закона.“
Щатното разписание на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – София не е търговска тайна, постанови Административен съд Разград по жалба на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр. Разград . Отказът е „постановен при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.“, според административния съд.
Центърът за съзидателно правосъдие в Разград обжалва частичния отказ на изпълнителния директор на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – София (писмо изх. № РД-33-112/20.04.2023 г.), с което не е предоставен достъп до поискана от сдружението информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Предмет на правния спор е „Информация за персонал (щатно разписание), квалификация, възнаграждение по щат;“ на еднолично търговско дружество с принципал Министъра на образованието и науката. Изпълнителният директор на дружеството е отказал да предостави информацията, като е посочил, че кадровата политика се определя от спецификата на предмета на дейност и моментната необходимост, доколкото част от обектите на дружеството работят на сезонен принцип. Тя включва и размера на трудовите възнаграждения на служителите, респективно представлява търговска тайна по смисъла на чл. 3 от ЗЗТТ, доколкото е пряко свързана с формирането на ценовата политика за предоставяните услуги на свободния пазар, поради което тази информация не може да се предостави.
Според административните съдии, при постановяване на административния акт, с който е отказан достъп до обществената информация, е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ответникът не е описал достатъчно ясно и конкретно фактическите основания, както и съответната приложима правна норма от ЗДОИ. В мотивите към закона е посочено, че тази информация има характера на защитена търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ). Според цитираната разпоредба „търговска тайна“ е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на три изисквания, предвидени в нормата.
Посоченото изискване е залегнало и в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според посочената дефиниция „производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. „Анализът на тези норми сочи, че законодателят изисква дадена информация предварително да е обявена за производствена или търговска тайна и да са предприети конкретни мерки за контрол и защита на същата.“, се посочва в съденото решение.
В съдебния акт е записано, че за целите на ЗДОИ изрично е предвидено в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР ЗДОИ, че не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В подкрепа на тезата си, съдът изрично цитира закона, в който е регламентирано, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:
а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;
б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения;
в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3;
г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;
д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.
Съдът прави важен извод относно създадена оборима законова презумпция с тази разпоредба, която обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК. „Следователно в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на исканата информация. В казуса такива доказателства не са ангажирани.“, заключава съдът.
Според съдът, дори и да се приеме, че исканата информация съставлява търговска тайна по смисъла на закона, то съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ може да се откаже достъп до тази информация, само ако нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, и то ако не е налице надделяващ обществен интерес. В тези случаи задължените субекти, когато отказват достъп до обществена информация, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците (чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ). В оспорения акт липсват мотиви в тази насока, както и доказателства за това, отбелязва съдът в своя акт.
Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът намира оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при допуснато процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. В тази връзка съдът отменя отказа и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се връща на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания. Осъжда „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – София да заплати на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева направени деловодни разноски.