Д-р Георги Милков
Истанбулската конвенция срещу насилието над жени и домашното насилие е подписана от името на България от министъра на правосъдието Екатерина Захариева (21.04.2016г.).[i] Церемонията става в присъствието на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, който е в София за участие в международната конференция на министрите на правосъдието на страните членки на Съвета на Европа. Една седмица по-рано Министерски съвет взема решение България да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Към този момент документът е одобрен от 38 държави, 24 от които са членове на Европейския съюз. С присъединяването си към Конвенцията България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете.
Истанбулската конвенция е приета от Министерски съвет на 3 януари 2018г., но веднага се създава напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обявява срещу ратификацията на документа от Народното събрание. Социалистите искат да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението е отхвърлено от депутатите.[ii] По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от „трети пол“ и управляващите дават заявка, че ще отложат разглеждането на документа от Народното събрание. Министър председателят Бойко Борисов обявява, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото негативите са основно за неговата партия.
Правителството оттегля законопроекта за ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, (06.03.2018г.). Министерският съвет мотивира отмяната на вече взетото решение с факта, че депутати са сезирали Конституционния съд и предстои той да се произнесе за съответствието на документа с Конституцията на България.
Предложението за приемане на Истанбулската конвенция се изтегля, след като премиерът Бойко Борисов обявява, че е необходима широка обществена дискусия. Срещу приемането на конвенцията се обявяват БСП и коалиционните партньори в правителството „Обединени патриоти“. Църквата също обявява твърда позиция срещу документа, защитаващ жените от домашното насилие.
Силна подкрепа за ратифициране на Истанбулската конвенция в България срещна в средите на интелектуалците, академичните среди, неправителствения сектор, експертите и европейските политически кръгове. Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) изразява категорична позиция за ратификация на документа и отправя призив към всички политици за подкрепа. Изненадващо за мнозина, вицепрезидентът Илияна Йотова, бивш евродепутат от БСП, подкрепя ратификацията от Народното събрание. Недостатъчно силна и категорична е подкрепата на управляващата партия ГЕРБ, която е инициатор на кампанията за ратификация.
Лагерът на противниците на ратификацията на Конвенцията включва Президентът Румен Радев, коалиционните партньори в управлението „Обединени патриоти“,[iii] Българската социалистическа партия, Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите, Католическата църква, Протестантската църква, академици, патриотични организации, адвокатурата, бивши конституционни съдии, бивши министри и политически лидери. Източници свързват организираната атака в България срещу международния документ с „базирания във Виена Алианс за защита на свободата (Alliance Defending Freedom International или ADF) с председател Пол Колмън.“[iv]
Най-добре организирана е групата на академичните среди. Над 100 университетски преподаватели настояват в писмо до Народното събрание да ратифицира Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която България подписва през 2016г.[v]
Оценките и мненията на учените, преподавателите и експертите са професионално подготвени, систематизирани и задълбочени, като е проучен международния опит и е анализирана актуална статистическа информация. Независимо от заявените сериозни намерения и отправени публични послания от различни прогресивни групи в обществото, българските политици не реагират адекватно и нямат формулирани позиции на поставените въпроси от гражданите.
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), противоречи на Конституцията (27.07.2018г.).[vi] С четири особени мнения Конституционният съд на Република България (КС) решава, че международният документ не съответства на основния закон.[vii]
Четирима конституционни съдии са изразили особени мнения и не са съгласни с решението на мнозинството, като смятат, че Конвенцията е в съответствие с Конституцията: съдиите Румен Ненков, Филип Димитров, Константин Пенчев и Георги Ангелов. Мнозинството от осем съдии приема, че международният документ противоречи на основния закон. Показателно е гласуването на жените конституционни съдии. Нито една жена от състава на Конституционния съд (Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова) не е подкрепила конвенцията. Решението са одобрили и трима мъже съдии Борис Велчев, Анастас Анастасов и Гроздан Илиев.
Остра реакция от страна на редица неправителствени организации предизвиква Решението на Конституционния съд (КС), че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, противоречи на българската Конституция. Четиринадесет организации заявяват в декларация,[viii] че решението на Конституционния съд е унизително и порочно. Според активистите това е „сериозен удар върху правата на човека в България, върху интегритета на българската съдебна система и върху международната репутация на страната“. В декларацията се посочва, че това е най-лошото решение на Конституционния съд в цялата му история.
Основният извод е, че в голямата си част българските политици не припознават европейските ценности и силно се съпротивляват срещу въвеждане на общоприети механизми за подкрепа на жертви на домашно насилие и насилие, основано на пола. Изводът се отнася в значителна степен за управляващата партия ГЕРБ, която не подхожда подчертано експертно към темата, като не обсъжда намеренията си с коалиционните партньори, не организира информационна кампания за обществото, не запознава религиозните общности и не ги привлича на своя страна.
Правителството и управляващото мнозинство не се обръщат за подкрепа и не подават ръка на гражданския сектор, които единствени са поели ролята да помагат за решаване на проблема с домашното насилие в България. Сериозна роля за провала на намерението за ратификация на Истанбулската конвенция имат средствата за масова информация, които (в значителната си част) имат противоречива роля, обработват общественото мнение с откровени лъжи, митове и измислени страхове.
[i] Министър Екатерина Захариева подписва Истанбулската конвенция от името на България, 21.04.2016, <http://www.justice.government.bg/117/9597/> (посетена на 20.05.2016)
[ii] След разгорещени дебати в пленарната зала. Без референдум за Истанбулската конвенция. Депутатите отхвърлиха предложението на БСП със 121 гласа „против“, 67 „за“ и 23 „въздържали се“, Правен свят, 07.03.2018, <http://legalworld.bg/69427.bez-referendum-za-istanbulskata-konvenciia.html> (посетена на 09.03.2018)
[iii] Партия Атака, ВМРО, Национален фронт за спасение на България.
[iv] Кой инструктира и координира кампаниите за „традиционните ценности“ в Европа, Дневник, 03.06.2019,
[v] Повече от 100 университетски преподаватели се обявиха в защита на Истанбулската конвенция, Дневник, 26.01.2018,
[vi] Решение по Конституционно дело 3/2018 на Конституционен съд на Република България, 27.07.2018г., http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/541, (посетена на 27.07.2018)
[vii] Решението е обявено в последния петък на месец юли 2018г., преди да започнат традиционно планираните летни отпуски на стотици хиляди държавни служители.
[viii] Решението на КС за Истанбулската конвенция е унизително, 27.07.2018,
<https://www.actualno.com/politics/bhk-reshenieto-na-ks-za-istanbulskata-konvencija-e-unizitelno-news_687179.html> (посетена на 27.07.2018).
|
|
Проект „Чуй ме!“ се изпълнява по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. №93-00-265/17.08.2021г., сключен с Министерство на правосъдието
|
