Номинирам съдия Светла Робева от Административен съд Разград за антинаграда “Вързан ключ” за най-абсурдно и смешно решение по ЗДОИ.[1]
Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дава (необходими) правни гаранции за участието на гражданите в демократичното управление. Гражданинът е суверен и гарант за демократичните процеси. Съдиите са обществени служители с висок статут, за да не се поддават на влияние, подкупи, корупция, натиск и политически вмешателства. Ако се перифразира, съдията е слуга на народа, а не негов началник или господар.
Какви съдебни решения се вземат в Административен съд Разград?
„Съдът намира, че същият е незаконосъобразен, като постановен при съществено процесуално нарушение и по същество при липсата на мотиви, които да обуславят приложното поле на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ … Не се твърди и няма данни, че тя е защитена от друг нормативен акт, а що се касае до наличието на защитени лични данни в сключените договори, приложения към тях, платежни документи и пр., органът следва да има предвид, че е длъжен да предостави поисканата информация по начин, който не разкрива защитените лични данни на физически лица, съдържащи се в тях.“ [2]
Преди 10 години председателят на Административен съд – Разград Ива Ковалакова-Стоева се произнесе по жалба на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ (адм.д.№31/2010г.). По идентично дело сезирахме кмета на Община Разград да предостави по реда на ЗДОИ информация относно 12 проекта, осъществявани в Община Разград с финансиране от Европейския съюз, Републиканския бюджет или друго финансиране, както и проекти, по които тя е партньор относно сключените договори с приложенията към тях, количествено-стойностни сметки, анекси с всички партньори, изпълнители и подизпълнители, както и изплатените суми по тях. Кметът Денчо Бояджиев отказа поисканата обществена информация, заради което беше заведено съдебно оспорване.
„Също така съдът намира за необходимо да отбележи, че волята на заявителя е ясна- да получи информация относно сключените договори с приложенията към тях, количествено-стойностни сметки, анекси с всички партньори, изпълнители и подизпълнители, както и изплатените суми по тях по всички изчерпателно изброени 12 проекта в заявлението му, по които Община Разград е бенефициент или партньор. В тази връзка органът е следвало да обсъди дали са налице предпоставки да разреши достъп до информация относно всички тези проекти, независимо дали вече са реализирани, дали по тях има сключени договори и плащания, дали Общината е бенефициент или само партньор.“, пише в своето решение съдия Ива Ковалакова-Стоева, председател на съда.[3]
Откроява се явно несъответствие в еднакво прилагане на административното право в Разград. Сегашният председател на съда не е проявила интерес какво е решил нейният предшественик по идентичен случай. Спорното решение на съдията създава нова практика в правораздаването в Лудогорието 10 години по-късно. Двете съдебни решения по един и същи казус на практика са доказателство за съществуване на двоен стандарт на правораздаване в Административен съд Разград, което не е допустимо от Конституцията на Република България.
Със свое решение по жалбата на Център за съзидателно правосъдие съдията отсъди, че искането на информация за 13 проекта по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Региони в растеж“, „Околна среда“, „Добро управление“ и от ДФ „Земеделие“ не може да се предостави, защото не попадало в обхвата на обществена информация. По същество разградският магистрат отсъди, че хората в Разград нямат право да се интересуват как са похарчени над 30 милиона лева за една година и кой какви порции от баницата е получил.[4]
Какво имат право да знаят гражданите?
Продължаваме да имаме увереност, че поисканите от Центъра за съзидателно правосъдие данни за 13 проекта в Община Разград имат надделяващ обществен интерес, защото информацията е свързана с обществения живот в общината и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на местната управа. Смятаме, че нашите действия на граждански активисти в пълна степен отразяват интереса на голямата част от разградчани и всички имаме право да знаем как кметът Денчо Бояджиев управлява десетки милиони лева обществени средства.
Какви са аргументите на съдията да засекрети информацията?
От формална гледна точка съдебното решение е кратко – 5 страници преразказват искането за обществена информация и само 1 страница аргументи, които не намират опора във фактите по делото. При внимателно вглеждане в закона, съдията би могла да забележи, че достъпът до информация може да се предостави при защита на личните данни, чрез разумно и пропорционално заличаване. Магистратът явно не го е направил и дори не е проверил дали действително има лични данни. Съдията не е отчела наличието на надделяващ обществен интерес в търсената обществена информация.
Регистърът за обществените поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) съществува от 2004 г. Съдията явно се позовава на чл. 36, ал.7 от ЗОП, който определя, че достъпът до него е публичен. В чл. 36, от ЗОП са посочени, кои документи се публикуват. От поисканите в заявлението фигурират само договорите, като само те се публикуват. Отделно от това няма никакви доказателства по делото, че проектите по които се иска информация, са проведени по процедури по ЗОП. При процедури по ЗОП има стойностни прагове. Обществени средства могат да се разходват и под минималните стойностни прагове по ЗОП. Исканата обществена информация не попада изцяло /ако попада то е частично/ в кръга на тази, за която има задължение да се публикува в публични регистри. Посочените обстоятелства не са изследвани от съдията.
Позоваването на чл. 36, ал.7 от ЗОП е неотносимо към заведеното от Центъра за съзидателно правосъдие съдебно дело. Относно Регистъра по ЗОП задълженият субект – кметът на Разград – е длъжен да посочи къде в публичното пространство заявителят може да намери обществена информация, която е поискал. Той не е направил това, но съдията (услужливо) влиза в ролята на негов защитник и с този аргумент запечатва тайните в община Разград.
На следващо място съдията по делото не е изследвал служебно всички факти и обстоятелства, като се е доверил безрезервно на твърденията на юристите на кмета, че не разполагат с исканата информация, което… откровено не граничи с истината. Ако документите наистина липсват – това е престъпление и подлежи на наказателно преследване, но това явно не интересува съдията.
Въведеното ограничение делата по ЗДОИ да се разглеждат само на една съдебна инстанция изисква професионализъм, отговорност и благоприличие от всеки магистрат, когато пише своето решение. В противен случай има опасност да бъде въвлечен в услуга на влиятелни кръгове, политици, престъпници или да бъде обвинен в злоупотреба с власт…
Колко струва административното правораздаване в Лудогорието?
Бюджет от 753 000лв. за 2020г. има Административен съд – Разград. [5] При щат средно 15 бройки, един съдия и служител в този съд струва 50 000лв. на данъкоплатците. Над 95% от целия бюджет е за заплати и осигуровки на работещите в административната магистратура. Административен съд – Разград е доста скъпа институция на бюджетна издръжка, за която плащат гражданите.
[1] Решение No138/21.12.2020г., адм.д. No188/2020г.,https://razgrad-adms.justice.bg/bg/1345?from=&to=&actkindcode=&casenumber=188&caseyear=2020&casetype=
[2] Разпореждане No (admcourt-rz.org), адм.д.No31/2010г., решението е влязло в сила на 02.06.2010г., посетена на 09.09.2021г.
[3] Пак там
[4] Решение No138/21.12.2020г., адм.д. No188/2020г
[5] Страница на Административен съд Разград: Budjet2020.pdf, (https://razgrad-adms.justice.bg/bg/1341, посетена на 09.09.2021г.)