Фактурата за платена сума не е обществена информация и не трябва да се предоставя. Това реши съдия Светла Робева от Административен съд Разград относно извършен ремонт на път в област Разград от АПИ, след подадена жалба за частичен отказа по достъп до обществена информация.
„Що се касае до информацията по т. 3 от заявлението, съдът намира, че същата е била предоставена на заявителя. Ответникът е описал какви фактури са били издадени по договора, посочил е изплатените суми, датите и начина на плащане. При това не е бил длъжен да представя копия от материалните носители, удостоверяващи извършените плащания.“[i]
В Административен съд Разград тълкуват ЗДОИ както прецени всеки съдия – поискан документ се смята за предоставен, ако задълженият субект (АПИ) опише накратко неговото съдържание…
Нямаше да бъде смешно това съдебно решение на Административен съд Разград, ако няма практика в същия съд какво всъщност е „фактура“. По друго административно дело със същия предмет в същия съд, друг съдия (Ива Ковалакова-Стоева) е приложил закона добросъвестно и професионално, като е написал следното
„Фактурата представлява частен свидетелстващ документ, а според Закона за счетоводството (чл. 6, ал. 1 от ЗС) тя е първичен счетоводен документ, удостоверяващ извършена стопанска операция и следва да съдържа данни за индивидуализиране на издателя и получателя и техните подписи; за времето на осъществяването й (дата); за предмета й, натуралното и стойностно му изражение, респ. и сумата на начисления ДДС. В съставените фактури се обективира изпълнението и цената на извършените услуги, възложени със сключения договор между АПИ, като възложител и изпълнителя на ремонтните и поддържащи дейности на пътя. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5, б. „е“ от ЗДОИ не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Следователно в тези случаи наличието на надделяващ обществен интерес се предполага по силата на закона и заявителят няма задължение да го доказва, противно на приетото от административния орган. АПИ е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и следва да осигурява достъп до информацията, свързана със сключените от нея договори, освен ако в хода на административното производство са събрани достатъчно годни доказателства, с които по категоричен начин е оборена въведената законова презумпция. В казуса такива доказателства не са ангажирани. С оглед на това съдът приема, че няма пречки на жалбоподателя да се предостави информация за изпълнителите, предмета и цената на фактурираните ремонти и поддържащи дейности (без начислените данъци), както и за извършените плащания (без посочените банкови сметки в платежните документи). Тези данни не съставляват защитена данъчна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК.“[ii]
В Административен съд Разград работят само трима съдии, но законът се прилага противоречиво и много различно. Липсва предвидимост на съдебните актове, което не гарантира спазване на законността.
Веселбата с това съдебно решение не спира до тук. Цялата съдебна практика на Върховния административен съд е разбита на пух и прах от съдия Светла Робева.
„Оспореният отказ е и материално законосъобразен… Тези документи не изхождат от АПИ и не могат да послужат като основание за формиране на мнение за дейността й. Наред с това, съдържат и лични данни, а съгласно чл. 2, ал. 5 ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че търсената информация целяла разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Посочените цели са относими в хипотеза на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, но само ако информацията е обществена. След като документите по приложение № 2 не са обществена информация, тя не попада в обхвата на ЗДОИ и преценка за наличието на надделяващ обществен интерес не се дължи.“[iii]
В хипотеза с „трети лица“ задължително трябва да се изиска съгласието им преди произнасяне по същество, според друг съдия в същия съд в Разград. Позоваването на Закона за защита на личните данни не е относимо автоматично на 100%.
„Данните по делото сочат, че исканата информация засяга интересите на трето лице (изпълнител на ремонтните дейности) и в тези случаи ЗДОИ предвижда да се изиска неговото съгласие. Същевременно, в разпоредбите на чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено изключение от така въведеното правило, но само в случаите на надделяващ обществен интерес. От мотивите на оспореното решение е видно, че административният орган е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес, поради което е следвало да изиска съгласие от третото лице и едва след това да разгледа заявлението по същество. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение.“[iv]
Училите и завършили юридически науки могат да се поучат от това съдебно решение или да замълчат с руменина по лицето…
[i] Решение №127/04.10.2021г., адм.д. №160/2021.
[ii] Решение №138/11.10.2021г., адм.д. №193/2021.
[iii] Решение №127/04.10.2021г., адм.д. №160/2021.
[iv] Решение №138/11.10.2021г., адм.д. №193/2021.