Имат ли неправителствените организации физическо здраве и психика? Те търпят ли болки и страдания? Изпитват ли чувства?
С няколко нетипични въпроса се обърна към окръжната съдебна инстанция в Разград Центърът за съзидателно правосъдие. Подложено на съдебен контрол е решение на Районен съд Разград, според което Центърът за съзидателно правосъдие трябва да заплати на Община Завет 1400 лева за претърпени неимуществени вреди и разноски. Обект на оплакването на Кмета на Завет е междинен доклад, изготвен по проект „Граждански наблюдател Разград“, а именно „Сключен е неизгоден договор, който струва на жителите на Община Завет с 56429.39 лв. повече“.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, постановено при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателства, несъобразено с националната съдебна практика и практиката на Европейския съюз, противоречащо на основни права и свободи и принципи в правото.
На първо място решението противоречи на статусът на свободата на изразяване, като основно човешко право. Свободата на изразяване е основно човешко право. Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (ВДПЧ) гарантира правото на свобода на изразяване по следния начин: „Всеки има право на свобода на мнението и на изразяването; това право включва правото да се изразяват мнения без вмешателства и да се търси, получава и разпространява информация и идеи чрез всякакви средства и без оглед на граници“. Свободата на изразяване е закриляна и от чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи: „Всеки има правото на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи..“ Съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Посочва се, че решението на Районен съд Разград противоречи на основно задължение на българските съдилища да прилагат международното право и основния закона на страната – Конституцията на Република България поради гореизложеното.
На следващо място, искът е недопустим, алтернативно неоснователен. Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура. Поради това възможността в полза на носителя на такова право да възникне вземане за парично обезщетение, е въпрос на законодателна концепция.
В жалбата се посочва, че само физическите лица имат психика и физическо здраве и са способни на неблагоприятни субективни усещания и преживявания. Юридическите лица нямат физическо здраве и психика. Те не търпят болки и страдания и не изпитват чувства. За тях е неприсъщо и да са отмъстителни.
Решението не кореспондира с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и новата практика на националните съдилища. Въз основа на някои решения на ЕСПЧ в последните години и националната съдебна практика започна да присъжда обезщетения за неимуществени вреди в полза на юридически лица. Европейският съд по правата на човека в някои случаи през последните години определя обезщетения за неимуществени вреди в полза на юридически лица, включително на религиозни институции, на представители на различни общности и без изискване да са правосубектни, а и на последователи на вероизповедания и на политически партии и движения. Няма и не е възможно противоречие между цитираните решения на ЕСПЧ и отрицателно становище на Център за съзидателно правосъдие, че юридическо лице, представител на публичен сектор (община), може да търси и съответно получи обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка, цитираната в съдебното решение на Районен съд Разград съдебна практика, която дава възможност на юридически лица да търсят обезщетение за неимуществени вреди, смятаме за неотносима и неприложима към обжалваното съдебно решение.
В жалбата се споменава приложното поле за търсене не неимуществена отговорност според практиката на Европейски съд по правата на човека. ЕСПЧ е органът, който следи за спазване на ЕКЗПЧ, включително в частта, признаваща на юридическите лица правото на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно съществуващата практика на Европейския съд по правата на човека, юридически лица могат да търсят обезщетение само в конкретно определени случаи на нарушение на правата на човека:
- при неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл.6 ЕКЗПЧОС);
- при неспазване правото за свободно изрязване на изповядвана религия (чл.9 ЕКЗПЧОС);
- при неосигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС);
- при нарушено право за събранията и сдружаването (чл.11 ЕКЗПЧОС);
- при нарушено право на защита от дискриминация (чл.14 ЕКЗПЧОС).
Твърди се в жалбата, че решението на Районен съд Разград е в съществено противоречие с принципите за свобода на изразяване и защита на доброто име в законодателството относно обидата и клеветата. Принципите се основават на международното право и стандартите, доразвиващи практиката на държавите и основните принципи на правото признати от общността на народите.
В жалбата се посочва, че решението е постановено при неизяснена и невярна фактическа обстановка. Районен съд Разград неправилно е приел, че в израза за сключен неизгоден договор за Община Завет и нейните жители, договор, струващ с 56 429.39 лева, посочената сума е невярна, недоказана и поради това е с клеветническо съдържание. Според съда дори и при аритметично пресмятане не се установявало, евентуално сключен договор с друг участник да е с 56 429.39 лева по-ниска цена. Ако Районен съд Разград беше направил справка в публичния сайт на Агенцията за обществени поръчки и да се запознае с протоколите на комисията по избора, и направи няколко аритметични пресмятания, щеше да установи, че разликата между сбора на цената на сключения договор и цените по оферти на отстранените кандидати за най-ниска оферта за всяка обособена позиция, е ТОЧНО 56429.39 лева. Посочената информация е публична.
По някои от обособените позиции двамата отстранени кандидати дават по-ниска ценова оферта от спечелилите, както следва: По обособена позиция №2 – с 28131.44 лева, по обособена позиция № 3 – с 9791.05 лева, по обособена позиция № 4 – с 10740.90 лева, по обособена позиция № 5 – с 6 377.15 лева и по обособена позиция №6 – с 1451.85 лева. Сборът от горепосочените суми, дадени като най-ниски ценови оферти от отстранените кандидати, е на стойност 56429.39 лева. Информацията е публична от публикуваните в страницата на Агенцията за обществени поръчки протоколи от комисията по избора.
Според подадената жалба, решението на Районен съд Разград може да се определи като ретроградно, защото установява практика на ограничаване на основни права и свободи и достойно за авторитарно или тоталитарно общество. В този вид решението на съда поставя начало на ретроградна съдебна практика, която би довела до ограничаване на основни права и свободи, установени и гарантирани в европейското и национално законодателство. Решението на съда в Разград би дало възможност например на политици и властимащи от името на публични субекти да търсят обезщетения от протестиращите в последните масови народни протести (2020г.), издигнали лозунги, че правителство, институции и други са корумпирани, некомпетентни и други подобни твърдения. Съдебното решение създава прецедент – поставя под заплаха свободата на изразяване на гражданите в Разград. Решението на съда би застрашило и компрометирало основни ценности, принцип и права на демократичното общество в Република България.
Изрично е посочено в жалбата на Център за съзидателно правосъдие да се отмени изцяло решението на Районен съд Разград и определението за прекратяване на производството по отношение на третите подпомагащи лица, като делото се върне за ново разглеждане и произнасяне от друг състав за постановяване на решение, обвързващо третите лица – помагачи. Алтернативно е поискано да се постанови решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Направен е иск да се присъдят и всички разноски пред двете съдебни инстанции.
 Подкрепата за Сдружение “Център за съзидателно правосъдие“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Сдружение “Център за съзидателно правосъдие“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори. |