Тенденции, подсказващи, че има предварително разпределение на пазара на обществените поръчки между определени фирми, установяват предварителните анализи на екипа, който работи по проект „Граждански наблюдател в Разград“.
Припомняме, че инициативата се финансира с близо 75 000 лева от Фондация „Америка за България“, а зад нея стои Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“. В рамките на проекта десет активни граждани от седемте общини и три неправителствени организации ще следят обществените поръчки в Лудогорието в продължение на година и половина. Целта е да се повишат отчетността в разходваните публични средства и прозрачността на институциите чрез огласяване на корупционни практики и злоупотреби. Събраната информация ще се систематизира, а при забелязани нередности ще се изготвят сигнали до Прокуратурата, Сметната палата, финансовите контролни органи, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и общинските съвети.
Броени дни след представянето на проекта, от екипа на „Граждански наблюдател в Разград“ обявиха данни по конкретни обществени поръчки. Онова, което им направило впечатление е, че по доста апетитните процедури за изграждане и рехабилитация на пътища, които са за стотици хиляди левове и се очаква голям интерес, всъщност липсва такъв.
Три били местните стопански субекти в Разград, чиито имена често се срещат сред кандидатите и активно участват в процедури – „Строймонтаж“ ЕАД, „Пътно строителство“ АД, „Път консулт“ ООД. По значителна част от поръчките обаче участник е само едното дружество, а по друга – две от фирмите, но обикновено до класиране се допуска само едната.
Например за откритата на 14 август миналата година поръчка „Извършване на строително-монтажни работи на втори участък от инвестиционен проект: Изменение на инвестиционен проект за реконструкция на ул. „Странджа“ и прилежащите й кръстовища в град Разград”, която е на стойност 319 000 лева, кандидати са били „Пътно строителство“ и „Строймонтаж“. Второто дружество било отстранено от процедурата и не е допуснато до класиране, защото дало гаранция за качествено изпълнение 8 години, при условие, че с нормативен документ е установен минималният срок за гаранция да бъде 10 години.
„Предполага се, че заради опита в кандидатстването, дружествата са отлично запознати с изискванията за участие и следва много добре да изготвят документите за участие.
Интересна особеност е, че в нито един случай „Строймонтаж“, „Пътно строителство“ и „Път консулт“ не кандидатстват за една и съща обществена поръчка. Създава се впечатление за предварително „разпределение на пазара“ между дружествата и формално кандидатстване по някои от процедурите. В тези случаи недопуснатите до класиране участници не се възползват от право да обжалват по съдебен път отстраняване от участие. Подобно пасивно поведение, на фона на стеснените възможности за икономическа активност, изглежда странно и нелогично“, обръщат внимание от „Граждански наблюдател в Разград“.
Анализите им показват още, че в сравнително малко на брой поръчки се наблюдава реална конкуренция. Пример за такава процедура е „Ремонт на покриви и покривни покрития на общински обекти“ в Разград, обявена на 24 септември миналата годината с прогнозна стойност 38 347.53 лева. За участие в нея оферти подават осем кандидати, предимно местни фирми, с ценови предложения между 22 569.70 и 37 998.04 лева. Това, че има повече участници обаче не води до увеличаване на качеството и намаляване на цената. Казано иначе, полза от конкуренцията няма, защото седем от осемте кандидати са отстранени още във фазата на разглеждане и проверка на документи за участие.
„Комисията проявява изключителен формализъм и строгост при преценяване на документите на кандидатите, като се създава усещане за наличие на предварителен сценарий в провеждането на процедурата и предопределеност на спечелилия кандидат“, отбелязва екипът на проекта.
Представители на местния бизнес споделяли, че наличието на усещане за липса на реално състезание и предопределеност ги демотивира да участват в процедури по Закона за обществените поръчки. По същата причина пък тези, които кандидатстват, но не печелят, се отказвали да обжалват резултата от процедурите пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
„За немалка част от местния бизнес, неучастващ изобщо или активно в процедури по ЗОП, за да спечели обществена поръчка, фирма Х трябва да има тесни връзки и взаимоотношения с представители на общинска и държавна администрация на „високо ниво“, се посочва в анализа.
Мила КЮЛЮМОВА, Вестник „Екип 7“