На 14 август 2024 г. Административният съд в Разград взе решение в полза на М. К. С. от с. Б., която обжалва акт на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за прекратяване на административно производство по заявление за отпускане на еднократна помощ. Въпросният акт беше издаден, след като социалните органи прецениха, че няма правно основание за предоставяне на помощта, тъй като не е предприета мярка за закрила на децата чрез настаняването им при бабата.
Предисторията на случая
М. К. С., баба по бащина линия на трите си внучки Ц., М. и Ц., е подала заявление за отпускане на еднократна помощ, с цел подобряване на социално-битовите условия в къщата, в която живее заедно с две от внучките си. Причината за искането е липсата на баня и необходимостта от изграждане на санитарно помещение.
От 5 декември 2023 г. след поредица от конфликти и установен риск за децата в семейната среда, те сами избягаха при баба си. Социалните доклади установяват, че бабата не може да осигури базови нужди на децата и поради това социалната дирекция в град Разград отказва настаняването на децата при нея съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). В резултат на това Дирекция „Социално подпомагане“ прекратява административното производство по заявлението на М. К. С.
Решението на съда
Съдът заключава, че административният орган неправилно е приложил закона, като е счел липсата на предприета мярка за закрила като основание за прекратяване на производството. В решението си съдът подчерта, че правото на производство по искането за финансова помощ съществува независимо дали съществува право на самата помощ, и че административният орган е длъжен да разгледа основателността на заявлението по същество.
Изводите на Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Разград са материално незаконосъобразни и несъответстващи на целта на закона, предвид установените принципи за закрила, изложени в чл. 3, т. 3 от ЗЗакрД, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно тези принципи, във всички действия и актове, засягащи децата, приоритет следва да бъде даден на техния висш (най-добър) интерес.
Следователно, актът за прекратяване на административното производство по заявлението за подпомагане следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Разград, за произнасяне по същество на искането. При новото произнасяне, интересът на децата, които се отглеждат от заявителката М. К. С., трябва да бъде водещ. Административният орган следва също да вземе предвид и възможността по чл. 24, ал. 2 от ЗЗакрД за смесено прилагане на мерките за закрила в семейна среда, съчетани с други мерки за закрила по закона. Тази разпоредба предоставя на Дирекция „Социално подпомагане“ широка оперативна самостоятелност при преценката за предоставяне на финансова помощ в случай на установена необходимост. Превенцията по отношение на децата в риск също е дефинирана като форма на закрила по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗакрД и включва закрила чрез информиране, съдействие, подпомагане и предоставяне на услуги.
Значение на решението
Съдебното решение има важно значение за защитата на правата на лицата, полагащи грижи за деца в риск. Административният съд в Разград постанови, че административните органи не могат да прекратяват производства въз основа на неправилна преценка на допустимостта на искането, а са длъжни да разгледат всички обстоятелства по случая и да вземат решение, съобразено с най-добрия интерес на децата.
Съдебното дело подчертава значението на съдебния контрол върху административните актове, особено когато става въпрос за закрилата на деца и осигуряване на необходимите им условия за живот.