Обществената поръчка за текущ ремонт на покрива на ОУ „Христо Ботев“ в гр. Исперих е обявена на 13 август 2025 г., със срок за подаване на оферти до 5 септември 2025 г. Прогнозната стойност е 198 019,83 лв., а предметът включва стандартни ремонтни дейности, попадащи в обхвата на текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В процедурата участват пет кандидати, но комисията отстранява четирима, оставяйки само един участник да продължи към класиране.
Допуснат до финал е единствено „АСПИД‑81“ ЕООД, който печели с оферта от 197 821,54 лв. – едва 198,29 лв. под прогнозната стойност. Появява се първият ключов въпрос: кой печели, когато процедурата допуска един участник да се състезава сам със себе си.
Отстранените кандидати получават почти идентични мотиви: празни текстове в техническата документация, бланкетни формулировки и липса на сметни норми в линейния график. Формулировките са буквално копирани за всички четирима участници. В същото време техническата спецификация на възложителя представлява единствено списък от нормативни актове, без конкретни изисквания към съдържанието на предложенията. Възниква вторият ключов въпрос: как е възможно четири оферти да бъдат отстранени заради „липси и несъответствия“, когато самата техническа спецификация е бланкетна и не съдържа конкретни критерии.
Единственият допуснат участник – „АСПИД‑81“ ЕООД – е дружество, което често печели поръчки на Община Исперих. При разглеждането на неговата оферта липсва критичност, а мотивите за приемане са значително по‑общи и благосклонни в сравнение с мотивите за отстраняване на останалите кандидати. Изниква третият ключов въпрос: гарантира ли подобен подход равнопоставеност или създава условия за предварително предопределен резултат.
Процедурата завършва с договор на стойност, практически идентична с прогнозната. Липсата на конкуренция елиминира възможността за по‑ниска цена, а масовото отстраняване на участници по идентични мотиви поражда съмнения за формален подход и потенциално предварително решение.
Случаят с ремонта на покрива на ОУ „Христо Ботев“ е пример за рискова практика: бланкетна техническа спецификация, масово отстраняване на участници и минимална разлика между прогнозната и реалната цена. Подобна динамика подкопава доверието в процеса и поставя под въпрос ефективността на разходването на публични средства.