, Росен БОСЕВ
Ако потърсите думата неправителствените в деловодната система в сайта на Върховния административен съд (www.sac.government.bg), ще намерите 76 документа.
Общото между тях е, че почти всички са свързани със съдебни дела, водени от председателя на Сдружението на неправителствените организации в Разград Георги Милков. Другото общо нещо е основанието, на което са образувани самите дела – отказ за достъп до обществена информация. Георги Милков несъмнено е рекордьор по воденето на подобни дела. Но едва ли му е приятно именно по този начин да изтръгва информация (в момента има пет спечелени дела във ВАС) от иначе задължената да я предоставя институция (в случая община Разград). И не е единственият.
Представете си какво би се случило, ако един ден изпълнителната власт спре да информира обществото за дейността си. Държавата ще продължи да функционира, политиците ще продължават да работят, но ние, гражданите, няма да знаем какво се случва. Какви закони се подготвят и приемат, какви разходи се правят. Няма да знаем защо даден служител е взет на работа, а друг е освободен. Освен ако сами не попитаме – по каналния ред. С подаване на заявление по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) и двуседмично очакване на отговор. Колко и странно да звучи, подобна практика съществува в България. И е така, защото до ден днешен голяма част от държавните ведомства (с малки изключения) не публикуват активно информация за дейността си. Такъв е и един от изводите в годишния доклад на неправителствената организация Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), която всяка година прави анализ на случилото се в областта на достъпа и свободата на информация в България.
Въпреки съществуващото в закона определение на понятието обществена информация държавните ведомства и съдебната власт много често го тълкуват на принципа „според зависи“. В доклада си ПДИ споменава за случаи, при които Върховният административен съд е определил като необществена информация „имената, образованието и квалификационната степен на служители от ръководния екип на министерство“ или дори „информация относно целта, броя и продължителността на служебните пътувания на длъжностни лица на ръководни позиции“. Обърнете внимание на последното. Длъжностните лица в случая са двамата заместник-кметове на община Разград. За единия ВАС решава, че исканата информация представлява лични данни и не може да бъде предоставена, а за другия, че потърсената информация е обществена и следователно подлежи на предоставяне…
Понякога въпросното „според зависи“ се определя от посочения в заявлението интерес. Това от своя страна, както напомнят от ПДИ, е в пряк разрез с най-фундаменталния принцип относно правото на достъп до обществена информация – „забрана за изследване на интереса на заявителя“. Този тип прилагане на двойни стандарти ясно показва нуждата от промени в ЗДОИ (виж карето) и най-вече на самото определение за обществена информация. От ПДИ са категорични, че според модерното схващане (наложено в ЕС и САЩ) обществена информация представляват всякакъв вид данни, създавани или съхранявани от публичните институции.
Достъпът до информация като средство за борба с корупцията
Свободата на информация има една основна цел – да осигури оптимална прозрачност в дейността на държавните ведомства.
Така например през миналата година бе отказан достъп до договорите на правителството с „Майкрософт“, „Краун ейджънтс“ и условията, при които са били наети изпълнителите на рекламната кампания за насърчаване на избирателната активност. Умишленото „засекретяване“ на информацията и фактът, че по подобни договори не е имало процедури по Закона за обществените поръчки, създават все повече съмнения около условията, при които те са подписани. В подобни случаи като параван често се явява неясната дефиниция в ЗДОИ на понятието защита на интересите на трето лице. То много често се тълкува по различен начин и не са изолирани случаите, когато се използва като мотив за отказ за предоставяне на информация. Според наблюденията на ПДИ това създава сериозни възможности за злоупотреба с ограничението от страна на публичната администрация, както и се случва.
Завесата, която покрива действията на властта, бе пусната допълнително, след като парламентът прие наскоро промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД, или т.нар. публичен регистър). „С промените на текста, казва юристът от ПДИ Фани Давидова, депутатите постигнаха невъзможното – според новоприетия текст на ЗПИЛЗВДД имотите на управляващите ще са публични, но никой няма да има право да ги огласява.“ Парадоксът идва от два противопоставящи се пасажа от закона. От една страна, „всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър“ (чл.6), но, от друга, „по отношение на данните, съдържащи се в декларациите, подадени до 31 декември 2004 г., не се огласяват в средствата за масово осведомяване или по друг начин без писменото съгласие на лицата в регистъра, техни лични данни или други данни, които конкретизират имуществото и доходите им, съдържащи се в декларациите“. Въпреки че
на подобен тип информация е неоспоримо средство за борба с корупцията в държавната администрация, в началото на месеца президентът издаде указ за обнародването на закона (и след това публично и с много шум обяви имуществото си). Същевременно публичността на имуществените декларации на висшите чиновници е пълна в държави като Албания, Танзания и Уганда. Още по-неблагоприятно е решението за осигуряване на достъп до подобни данни (в случая декларациите отпреди 2004 г.) единствено на определен кръг хора – например главните редактори на медиите. Подобно изопачаване на принципите на закона несъмнено представлява дискриминационна практика.
До какво може да доведе липсата на информация
ПДИ отчита като постоянна негативна практика през 2005 г. „липсата на добра организация и система за активно предоставяне на информация от страна на задължените по закона субекти“. Според неправителствената организация подобни пропуски могат да имат много сериозни последици. Като пример са посочени наводненията през лятото на миналата година и в частност тези в района на село Капитан Андреево в началото на август, когато наводнението е било предвидимо, защото е настъпило в резултат преливането на река Марица, причинено от своя страна от изпускането на водите от язовир „Тополница“. ПДИ отчита, че населението не било предупредено предварително въпреки явната възможност това да бъде сторено.
В този ред на мисли активното оповестяване на обществена информация, освен че предпазва от корупционни практики, може да се окаже и животоспасяващо. И би било глупаво, ако държавните институции отказват достъп с изречението: „Какъв си ти, че ще ми държиш сметка.“ А пък направо би било страшно, ако това става и заради нечии икономически интереси.
Необходимите промени в закона
Разширяване на кръга от задължени субекти по Закона за достъп дообществена информация (ЗДОИ) – въвеждане на задължение за предоставянена определени категории информация от страна на търговски дружествамонополисти. Промяна на определението за обществена информация.Премахване на делението на обществената информация на официална ислужебна. Въвеждане на европейските стандарти, свързани с ограничениятана достъпа до информация (информацията се отказва само когато нейноторазкриване ще нанесе или би нанесло вреда на защитените интереси. Аконадделява общественият интерес, тя трябва да бъде предоставена).Публичност на консултативния процес в администрацията (пример -публичност за проектите на нормативни актове). Въвеждане на яснаотговорност за прилагането на закона от страна на министъра надържавната администрация. Въвеждане на задължение публикуването наинформацията по чл.14 и чл.15, ал. 1 и 2 от ЗДОИ да се извършвазадължително и в интернет. Въвеждане на задължение за определяне наслужител по ЗДОИ. Въвеждане на ясни и по-високи санкции за неизпълнениена задълженията по ЗДОИ. Определяне на длъжностните лица, коитосъставят актове за нарушения по ЗДОИ, и на тези, които издаватнаказателните постановления.
Из предложените от Програма „Достъп до информация“ промени на ЗДОИ
Проектозакони в мъглата
И през изминалата година е запазена традицията проектите наизпълнителната власт за нормативни актове да остават недостъпни довнасянето им в Народното събрание, отчита докладът на програма „Достъпдо информация“ (ПДИ).
Изследване на ПДИ, което обхваща 281 интернет страници надържавни институции, показва, че едва 26 ведомства имат подобна секцияна сайтовете си.
Друг е въпросът, че проектите се качват избирателно и по никакъв начин тези секции не могат да се считат за релевантни.
Така например проектът за изменение и допълнение наНаказателния кодекс, който се разработваше от работна група къмМинистерството на правосъдието, е завършен още в края на октомври 2005г. Въпреки това той става достъпен едва след като бива внесен впарламента в средата на март. В последствие проектьт бива отхвърлен отправната комисия в Народното събрание с мотив, че в направенитепромени липсва вътрешна логика.
Не може да бъде поставен под съмнение фактът, че акозаконопроектите са достъпни за обществено обсъждане в по-ранен етап,това несъмнено ще допринесе за качеството им.