Център за съзидателно правосъдие

Мъжете, жертви на насилие – тихи, със смазващо чувство, че са провал! Треперят за децата си

  • Най-много са бащите, тормозени от наследниците си, има и момчета, свидетели на побоя в семейството
  • Пострадали от партньорката си: „Злепоставя ме с подигравки“, „Заплашва ме с децата и имуществото ни“, „Обвинява ме в изневяра“
  • По-устойчиви са на насилието, но изпитват срам. Не си тръгват, защото мислят, че няма да намерят по-добра

„Баща ми дирижираше този оркестър на отчаяните. Думата му беше закон, наказанията му бяха брутални. Майка ми масажираше краката му часове наред. Ако беше щастлив, и ние си позволявахме да загатнем усмивка нервно. Ако беше изнервен, ставахме по-ниски от тревата. Храната ни бе на порции за деня. Някога изпитвал ли си накуп шок, гняв, разочарование, безразличие, безсилие и отчаяние?“

Разказът е на младеж, жертва на домашно насилие от страна на баща си. Споделя историята си в Консултативния център на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, Разград. Той търси подкрепа от психолози и социални консултанти малко преди да навърши 18 години. Тогава чупи оковите и се спасява от своя „Аушвиц“, но без подкрепата на майка си. Тя остава при баща му, който я бие всекидневно.

Момчето, чиято анонимност запазваме, е една от жертвите в условията на домашно насилие. Проверка на „24 часа – 168 истории“ показва, че мъжете, подлагани на тормоз вкъщи, са се увеличили значително през последната година. Статистика, предоставена на медията ни от Главна дирекция „Национална полиция“ за периода 2019 г. – 2023 г., сочи, че броят на представителите на т.нар силен пол, върху които партньорката им или друг роднина е упражнявал насилие, е скочил драстично. Ако за 2022 г. те са били 417 души, към ноември 2023 г. те вече са 487.

Зад тази цифра стоят ужасяващи истории за ежедневни заплахи, скандали, изнудване, депресии и суицидни мисли.

„24 часа – 168 истории“ се свърза с няколко специалисти, сред които психолог, медицинско лице, социален консултант и техническо лице, настаняващо нуждаещите се в кризисен център. Те отговориха на въпросите какъв е профилът на мъжа жертва, в какво се изразява насилието върху него и как преминава през тормоза.

„Две са основните категории – в първата са тези в зряла или на преклонна възраст, а във втората попадат момчета, които са жертви на родителите си или други роднини – обяснява пред медията ни Георги Милков, създател на Центъра за съзидателно правосъдие. – Съществува и трета категория, в която влизат малчугани, присъствали на домашен тормоз. Тоест те са видели как бащата пребива майката. Когато тя поиска защита от съда, магистратите задължително включват и децата в този кръг, тъй като са преки свидетели на ужаса и се нуждаят от възстановяване.“

Статистиката, водена от Милков и екипа му, сочи, че в контекста на домашното насилие върху мъжете жертвите най-често са в зряла възраст и са тормозени от своите пораснали деца.

„Имаме три актуални случая от 2023 година, които описват напълно картинката „мъж жертва“ – обяснява той. – Първият е на възрастен баща, който е малтретиран от сина си. Младежът има проблеми с наркотиците и алкохола. Тормозът се изразява в хвърляне на предмети по него, чупене на мебели, продаване на покъщнина. Агресията се проявява в случай че бащата откаже да му даде пари. Години наред той е търпял и изплащал дълговете му. Таткото все пак успя да получи ограничителна заповед, но взе най-тежкото решение в живота си – да отстрани собственото си дете от жилището им, вече порутено. Вторият случай, който имаме, е на момче, което става жертва на майка си. То е на 16 години и е с детска церебрална парализа. Придвижва се само с количка. Има затруднен говор предвид заболяването си, тоест не може да обясни нищо за насилието над себе си. Любопитното е, че искането до съда тук е отправено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“. Това се случва изключително рядко. Тоест директорката е поискала, а съдът е издал заповедта, защото майката е тормозила сина си. Подобно явление не се вижда често.“

Третият случай, за който Милков разказва, е на мъж, който не се прибира толкова често вкъщи, тъй като пътува с камион зад граница. Когато се върне обаче, престоят му у дома е истински кошмар.

„Този човек не среща спокойствие при най-близките, защото съпругата му е сприхава – обяснява директорът на Центъра за съзидателно правосъдие. – Дните му минават в скандали, заплахи, потискане и обиди. Този случай попада в графата „психически тормоз“. Вместо да срещне любов, подкрепа и дори да отпочине от дългите месеци, прекарани зад волана, той се сблъсква със съпругата си, която буквално мачка самочувствието му. Можем дори да приемем, че той е избрал тази професия, защото това е бил неговият начин за бягство от токсичната среда. Когато обаче остане за повече време вкъщи, натискът върху него става нетърпим. До такава степен се е чувствал зле, че се обърна към нас за подкрепа.“

Проучване на експертите в Центъра за съзидателно правосъдие установява, че най-често мъжете описват тормоза върху себе си по следния начин: „Омаловажава ме или ме унижава пред приятелите ми, колегите и семейството ми“, „Обвинява ме в изневяра, контролира къде ходя и с кого се виждам“, „Контролира ме как харча парите си и за какво“, „Злепоставя ме с лъжи и подигравки пред най-близките ни хора“, „Отправя заплахи към мен за децата и имуществото ни, казва, че ще остана на улицата“.

Представителите на силния пол стават жертви и на физическо насилие от половинките си, макар и по-рядко.

„Мерките в закона за защита са валидни и за мъжете, и за жените – обяснява пред медията ни Юлия Андонова от Фондация „П.У.Л.С.“ – Ако човек е пострадал, той задължително има право на подкрепа. Няма значение полът. Понякога не е нужно жертвата да бъде крехка, малка и слаба, както и не е задължително агресорът да е едър, силен и здрав.“

Според психолог, в популярната култура, когато се говори за насилие над мъжете, то най-често се представя в контекста на хумора. Затова проблемът бива омаловажаван и днес.

Георги Милков припомня случаи на насилие, упражнено от жени.

„Преди години имахме няколко казуса, при които мъже бяха пострадали от агресивните си приятелки или съпругите си – спомня си Милков. – Профилът на тези хора е следният – те са тихи, не са слабохарактерни, но са приели едни съпружески отношения, в които мъжът никога не повишава тон и не прави забележки. Немислимо действие при тях е да ударят детето си или да го накажат с отнемане на нещо, което му е любимо. При тези случаи жената е властната и силна фигура. Преди две седмици имахме такъв казус – мъж с дете на годинка и половина беше пребит от съпругата си и подаде молба за защита от домашно насилие. Двойката са млади родители, а жертвата беше физически малтретирана. Аз лично разговарях с неговата партньорка, т.нар. нападателка. Тя се оказа доста агресивна. Посягала е на свекървата си и на жената на брат си. Много често такива истории имат неочакван край. Имам предвид, че след срещи с нас и комуникация с психолози жената се успокоява и запазват връзката си без раздяла и развод.“

Специалистите установяват, че мъжете са по-устойчиви на насилието, но и по-склонни да свикнат с него и да не потърсят помощ. Често изпитват силен срам, че са били ударени и не са успели да останат в позицията на „силния“ в семейството. Чувстват, че са пълен провал като съпрузи, бащи и глави на фамилията. Любопитен феномен е, че в кризисните центрове пристигат мъже, които споделят, че не напускат насилствената връзка, защото това противоречи на религията, която изповядват.

Други казват, че обичат прекалено много половинката си и й прощават всеки път за тормоза, а трети нямат самочувствие, че заслужават по-добра жена от тази в момента.

Георги Милков провежда срещи и със сочените за насилници. Обяснява, че по-голямата част от тях също са били жертви в някакъв момент от живота си.

„Когато започнахме работа през далечната 2005 г., стигнахме до извода, че повечето от мъжете, които са нападали и удряли жени, са силно емоционални – обяснява той. – Те плачат като малки деца на първата среща с психолога.

Кълнат се, че съжаляват и биха върнали времето назад, за да поправят поведението си. На какво обаче се дължи това? Един от факторите е, че в Европа децата, особено момчетата, живеят до много късно с родителите си. Някъде до 38 – 40-годишна възраст. Половината им живот е минал при мама и татко. Те са свикнали на една система от действия, която бъдещите им половинка не могат да повторят, защото не я познават. Някои от тях искат да открият майките си в приятелката или съпругата си. Те гледат на жената като на човека, който трябва да ги носи на ръце и буквално да ги гледа като писани яйца. Когато не получат това, се озлобяват.“

Статистиката на Главна дирекция „Национална полиция“ за мъжете, станали жертви на домашно насилие през последните пет години, изглежда по следния начин: За 2018 година от ведомството твърдят, че не разполагат с данни; за 2019 г. броят е 384; за 2020 г. – 349 души; за 2021 година – 380 души; за 2022 г. – 417 души и за 2023 г. до месец ноември – 487 души.

Истории от сборника „Едно сърце – две лица“ на д-р Георги Милков и Мила Златева

Синът ми ни бие, майка му изпадна в безсъзнание!

„Казвам се И.Б. и съм на 50 години. Аз съм жертва на домашно насилие от страна на сина ми. Повече от 5 години със съпругата ми и негова майка търпим постоянни скандали и физическо насилие. Всяка вечер той се събира със свои приятели в апартамента ни, а когато го помолим да бъдат по-тихи, избухва и започва да чупи мебелите вкъщи. Многократно с жена ми сме ставали жертви на агресия. Съмняваме се, че причината за поведението му е не само алкохол, но и наркотични вещества. След поредния скандал той удари майка си в главата. Тя падна на земята и изгуби съзнание. Мислех, че я е убил. И моето сърце сякаш спря. Откарах я в спешното отделение на Разградската болница. Потърсих помощ в кризисен център, но отказах да заведа дело. Със съпругата ми се включихме във Възстановителна програма за жертви на домашно насилие. Проведохме 3 консултации със социален консултант и 2 с психолог. В началото не споделях всичко. Трудно говорех за проблемите се, защото чувствах, че съм се провалил като родител.“

Бяхме слуги на татко ми! Като в Аушвиц

„Баща ми дирижираше този оркестър на отчаяните. Той беше мозъкът. Стратег и манипулатор. Камерите, гледащи към вратата… Денонощно спуснатите плътни щори… Живеехме като слуги. Сякаш цялото ни съществуване се подчиняваше на принципа да сме в негова услуга. Майка ми масажираше краката му часове наред. Думата му беше закон. Наказанията му бяха жестоки. Обиждаше, заплашваше, биеше, но ние вярвахме, че сме си го заслужили. Ако беше щастлив, и ние си позволявахме да загатнем усмивка нервно. Ако беше изнервен, ставахме по-ниски от тревата и всеки се стараеше да изглежда зает, за да не предизвиква жестокостта му. Храната ни бе на порции за деня и нямахме право да огладнеем нерегламентирано. Не можех да излизам извън училище. Телефон нямах дълго след като моите съученици имаха. Той виждаше в мен заплаха. Обвиняваше ме често, че съм раним и женчо. По този начин ме наричаше „различен“. Пробивът в неговата система започна няколко години преди да навърша 18 години. Осъзнах, че съм затворник, и то доживотен. Не виждах светлина в тунела. Опитах да обясня на майка ми, братята и сестрите ми, че не живеем нормално. Нима тя можеше да търпи баща ни да ни бие? Майка ми не познаваше друг живот. Беше икономически зависима от него и той й внушаваше, че тя има специална роля в живота му, щом я е избрал за своя спътница. Търпях и преминах през различни емоционални състояния. Шок, гняв, разочарование, безразличие, безсилие, отчаяние. А в някои дни и всичко накуп. В един тежък момент майка ми не издържа и каза, че подкрепя плана ми да потърсим помощ и да се спасим. Хванах ръката й и я поведох към новия ни живот, но точно на финала, когато беше необходим лъвски скок, тя се уплаши и се върна. Остави ме сам. Не й беше жал за мен, а за баща ми. Тя направи своя избор. Направих го и аз. Осъзнах, че е по-силно емоционално обвързана към баща ми, а и усещането за безизходица я смазва. Не беше лесно, но реших. Разграничих се в мислите си от семейството си. Потърсих помощ и ме настаниха в приемно семейство. Носех в себе си Аушвиц идеологията и ужаса от преживяното. Бях нащрек. Свръхбдителен към околните и към начина, по който се държат с мен.“

Жена ми постоянно ме обижда и обвинява в изневяра! Спрях да се виждам с приятелите ми

„Проблемите ни са от години. Обичам жена си, но скандалите ни са нетърпими. Когато се прибера вкъщи, започват обвиненията и обидите. Всеки път чувам думите: „Ти си един глупак“. Казвала ми го е дори пред наши приятели, когато са били на гости в дома ни. Месеци след като станахме гаджета, аз спрях да се виждам с познатите си. Кръгът ни от хора бяха само нейни близки. Поставяше ултиматуми на срещите ми с родителите ми, които не я харесват, защото си налага мнението и е властна. За нея никога нищо не е перфектно. Понякога си лягам с мисълта колко съм нещастен в тази връзка. Обещавам си, че утре ще сложа край, но така и не го правя. Сякаш нещо ме спира. Обвинявам се, че мъжката ми дума не тежи пред нея, но вече е късно да тропна с крак и да я респектирам. А и не мога да го правя. Тя ме следи под лупа, защото бившият й приятел й е изневерявал. Сигурна е, че в някакъв момент ще го направя и аз. Рови ми в телефона. Дори ако погледна друга жена, става проблем. Напоследък изпаднах в депресия. Усетих, че имам нужда от помощ.“

(Разказът е на мъж, постъпил в един от центровете за подкрепа на жертви на насилие.)

Източник: 24 часа