Разград има голям късмет.
В последния месец на годината кметът Денчо Бояджиев направи голям подарък на разградчани – измисли да повиши такса смет и да направи една частна фирма (с ново име) още по-богата.
Управителят на водното дружество Стоян Иванов пък е предложил водата на разградчани да поскъпне с 6% през 2021 г. В момента в Разград 1 кубичен метър вода струва 3.541 лв.
За кметските мераци да пълни дълбоките джобове на частна фирма ще посветя друга статия. Отделно ще се спра на капризите на „Паркстрой“ да си купи с нашите пари скъпа играчка за 22 хил.лв., без да се интересува как Разград е затънал в тонове гниещи листа /кмете Бояджиев, няма ли кой общински служител да почисти градинките и детските площадки?!/.
В Международния ден за правата на човека – 10 декември 2020 г., отделих внимание на водата в град Разград. Правото на живот е основно човешко право. Водата е извор на живот…
Какво е качеството на водата в Разград? Защо над 70% от водата изтича от тръбите и всички плащаме загубите? Защо се управлява лошо местното ВиК дружество в нашия град? Дали не се води умишлено към фалит?
Не знам, но съм готов да потърся отговор защо управителят Стоян Иванов иска повишение на цената, след като не е покрил 16 от общо 30 критерия за оценка на неговия бизнесплан?
Какво показват анализите на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), която е направила проверка в Разград?
Експертна група на КЕВР е посетила през месец август 2020 г. ВиК оператора в Лудогорието със задача от 14 точки да провери изпълнение на 30 показателя, общи за всички дружества в България.
„През 2020 г. е извършен цялостен регулаторен преглед, включващ планови проверки на дейността на всички ВиК дружества за 2019 г., като за първи път в процедурата по изменение на цените на услугите регулаторът отчита и ефекта от изпълнението на инвестициите, заложени от дружествата в техните бизнес планове, както и изпълнението на единните показатели за ефективност. Оценяването на дейността на дружествата е извършено с прилагането на единна методика, което създава равнопоставеност между тях“ се посочва в съобщение на страницата на КЕВР.
Какво показва „Информация за изпълнението на единните показатели за ефективност за периода 2017-2019 г.“? От общо 5 показатели, по 4 е посочено „пълно неизпълнение“. Показателите „Налягане във водоснабдителната система“, „Рехабилитация на водопроводната мрежа“, „Събираемост“, „Ефективност на изграждане на водомерното стопанство“ са оценени от КЕВР с „пълно неизпълнение“. За показател „Качество на питейната вода в големи зони на водоснабдяване“ е поставена оценка за лошо изпълнение.
Стоян Иванов не се справя с основни задължения за управление на дружеството, според оценката на държавния орган, който му поставя слаба оценка на изпълнение по голяма част от индикаторите за качество.
Къде са най-големите провали в управлението на дружеството?
Над 70% от водата изтича от тръбите и всички потребители плащаме загубите.
Защо гражданите трябва да плащат за лошо управление?
Относно това КЕВР пише в годишния си доклад за 2019 г. по показател ПК4б – „Общи загуби на вода във водоснабдителните системи“ – 70.39% – оценка „пълно неизпълнение.“ Анализът сочи, че по този показател има също увеличение в негативна посока.
Простата математика показва, че в момента 70% от реалната стойност на 1 кубичен метър вода в Разград отива да се покриват загубите на вода, които управителят явно смята за допустими.
В момента 2,48 лв. от цената на водата отива директно да се покриват загубите на 70% от нея, която отива незнайно къде…
Защо, господин управител, искате да се увеличи отново цената на водата на разградчани при доказани 70% загуби?
По показател ПК5 „Аварии по водопроводната мрежа“ в анализа на КЕВР е посочен отчет 68,087 при план 54,820 с оценка „пълно неизпълнение.“ Това означава, че авариите във ВиК в Разград са се увеличили през отиващата си година.
Лошо изпълнение КЕВР констатира и по показател ПК11д „Активен контрол на течовете“ при разчет 8,02% е налице отчет 14,35%, което е двойно над планираното от управителя.
Двата показатели са взаимно свързани – липсата на активен контрол по течовете на вода несъмнено води и до големи аварии по водопроводната мрежа. Защото ако не се откриват навреме малките пукнатини, не може да се прави ефективна превенция на цялата водопроводна мрежа.
Некомпетентност и лошо управление продуцират над 70% загуби на вода, които разградчани плащат и сега, като финансират управленския провал.
КЕВР констатира още, че във „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД „отсъства“ Регистър на активи, Географска информационна система (ГИС), Регистър за утайките от ПСОВ, а „недоказан“ е Регистър на водомерите на СВО (средства за измерване).
Оценката на държавния регулатор отново е „пълно неизпълнение“. Водното дружество не може да събира планираните такси за ползвана вода (ПК12г) и да измерва точно количествата на живителната течност (ПК12д и ПК12е), е записано в доклада на КЕВР. Изводите са, че водоснабдителното дружество в Разград не може да се справи с тарикатите, които ползват и не плащат и още, че монтираните от ВиК водомери са ментета или не отчитат точно ползвана вода.
Провал има, според КЕВР, и в плана за инвестиции в подмяна на ВиК мрежата, както и в подбора на персонала в дружеството.
Водата в Разград и сега е неразумно скъпа, с лошо качество и огромни загуби.
Позицията ми на активен гражданин на Разград е, че цената на водата не трябва да се повишава в този момент – трябва да се намали с поне 30%.
В България 16 дружества са поискали да се намали цената на водата за 2021 г., само Разград и София са проявили далновидност и бих добавил – хитрост, по време на пандемия.
По време на криза не се пипат цените и не се увеличава нищо важно.
По време на криза се гради, съзидава, съхранява, спестява.
Необходима е промяна…
Първа стъпка е да се промени лошият модел на управление на дружеството. Бих се присъединил към искане за освобождаване на управителя на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД Стоян Иванов заради ръководен провал и неизпълнение на бизнесплана. Предложение може да направи областният управител на Разград.
Георги МИЛКОВ, изпълнителен директор на Център за съзидателно правосъдие
Бележка на редакцията
Безспорно цената на водата, която плащаме, е неоправдано висока и то не отсега. Следва обаче да се отбележи, че липсата на адекватна държавна политика в сектора е в основата на проблема и сам управителят на „Водоснабдяване – Дунав“, който и да е той, не би могъл да се справи сам с него. Идеята за създаването на т.нар. ВиК – асоциации, които да отговарят на условията за кандидатстване по оперативни програми, сама по себе си беше добра. В този си вид обаче е крайно неефективна и доказателство за това е именно Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД-Разград. Отказът на общините Исперих и Самуил да се включат в нея на практика осуети в зародиш шансовете да получим еврофинансиране за ВиК сектора и в Разград да бъде подменена компрометираната ВиК инфраструктура, на която се дължат големите загуби и съответно високите цени на водата.
В този смисъл, докато държавата не промени правилата или поне не започне да допуска изключения за случаи като нашия, няма да се намери управител на „Водоснабдяване – Дунав“, който да постигне баланс между качество и цена на услугата, нито пък ще бъде реновирана амортизираната мрежа, по която се губи огромна част от водата.
Отговор на Омбудсман на Република България Диана Ковачева, относно писмо №13037/14.01.21г.