До този извод стигна състав на Административен съд – Разград по дело на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград срещу отказ на директора на Регионална инспекция по околна среда и води – Русе (РИОСВ – Русе).
Със заявление от 11 август 2023 г, Георги Милков – председател на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград, иска от РИОСВ – Русе информация за проверките по компоненти вода и въздух в три търговски дружества от Разград и в Градската пречиствателна станция. С решение от 1 септември 2023 г. директорът на РИОСВ – Русе предоставя част от исканата информация – относно завършилите административно-наказателни преписки за Градската пречиствателна станция, и отказва останалата част на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради изразено изрично несъгласие от третите засегнати лица. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 97/02.02.2024 г. на Административен съд – Разград, I състав по а.д. № 172/2023 г., съдия Светла Робева отменя решението на директора на РИОСВ – Русе в частта, в която е отказана информация, и връща преписката за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че съгласно чл. 19, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях, и относно дейностите и/или мерките, включително административните мерки, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда. Атмосферният въздух и водите са компоненти на околната среда по смисъла на чл. 4 от ЗООС.
Поисканата от жалбоподателя информация е относно осъществена от ответника контролна дейност по компоненти атмосферен въздух и води, което я определя като информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1 и т. 2 от ЗООС.
Съгласно чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. В чл. 26, ал. 1 от ЗООС е указано, че за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета „Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация“ от ЗДОИ. Но компетентните органи, техните правомощия, материалноправните основания и ограниченията за предоставяне на информация за околната среда са регламентирани в ЗООС, който е специален спрямо общия ЗДОИ. Съответно, специалната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗООС урежда основанията, на които може да бъде отказан достъп до информация за околната среда. Административният орган не ги е обсъждал и не е изложил мотиви, обосноваващи наличието им. Неправилно се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, което е основание за отмяната на решението му в оспорената част.
Жалбоподателят е поискал достъп до конкретни носители на информация за околната среда и ответникът е длъжен да му ги предостави, ако не са налице основанията по чл. 20, ал. 1 от ЗООС. Препращането към други документи, съдържащи част от исканата информация, е неоснователно.
Решението е окончателно.